За да бъде такава сместа, може да съдържа следните компоненти:
Чимова почва, която се взима из под чимовете на ливадна трева, желателно е да е песъчлива, а не глинеста. Благодарение на голямото количество растителни остатъци в нея тя има значителен запас от хранителни вещества, но е склонна към уплътняване.
Листовка е лека, рохкава, достатъчно хранителна, но по малко хранителна от чимова. Тя се получава при изгниването на листата на широколистни дървета (освен дъб, ива, орех, кестен защото съдържат дъбилни вещества). Най-добра е букова листовка.
Хвойна пръст се образува от изгниване на иглички (бор, ела, смърч). По малко е хранителна от листовката и има кисела реакция (рН 4-5). За предпочитане да се взима под боровете, които растат по високите места, а не в низините. Маха се най-горния слой и се взима напълно разградена борова земя.
Торф е лека, рохкава и влагопопиваща почва. Тя се получава от разлагането на блатен мъх и се използва за подобряване на качествата на другите видове пръст. Неговите хранителни качества не са много добри. В зависимост откъде е взет, може да бъде различен по цвят /черен и светъл/, структура и киселинност. Черният низинен торф почти никога не се използва за засаждане на сенполии, тъй като бързо губи структура, бързо се уплътнява, има лоша въздухо- и влагопропускливост и е с висока киселинност.
Тор
Прегорял оборски тор представлява рохкава, тъмна на цвят маса, без мирис. Съдържа всички основни хранителни вещества с преобладаване на азот в лесно усвоима форма. Подобрява хранителния състав и структура на почвата, изменя киселата реакция към неутрална.
Хумус
Хумус е почва с доста, напълно разградени, органичните вещества /хранителни, тревни и др./ Той е отличен за отглеждане на растенията.
Биохумусът, наричан още лумбрикомпост е следствие от жизнената дейност на червения калифорнийски червей. След като суровините преминат през организма на червея се получава изключителен продукт с голямо съдържание на хумус. Основна негова ценност е хуминовите киселини, които са основен резерв на хранителни вещества в почвата.
Пясък
Пясъкът има голямо значение при приготвянето на почвени смеси, тъй като ги прави по-рохкави. За предпочитане е чистият едрозърнест промит речен пясък. Ситният пясък прави почвата по-плътна. Жълтият - съдържа много глина и трябва хубаво да се промива. Морският пясък също не е подходящ, защото съдържа соли и трябва няколко пъти хубаво да се промие.
Пясъкът пречи на развитието на водорасли и гъби в почвата, може да се сипе на повърността на почвата, която има колемболи /виж "Болести и вредители/.
Дървени въглища
Подходящи са въглищата от широколистни дървета. Те абсорбират излишната влага от почвата, а след това, при недостиг на влага я връщат, като по този начин предпазват почвата от вкисляване. Има неутрална реакция. Използват се начупени парченца и се добавят в смески за растения, които не понасят преовлажняване.
Перлит
Перлитът представлява бели шуплести гранули с различна големина. Той е много лек и се използва за олекотяване на някои елементи в строителството. В цветопроизводство се използва като съставка на почвени смеси, за подобряване на тежките почви и за вкореняване на резници. Самия перлит не съдържа вредни вещества и организми, но за хората при вдишването е опасен и има канцерогенни свойства. Затова при използването трябва да се внимава. Хубаво е, преди да се добавя към смеските, да се промие или поне да се навлажни. Вече в почвата не е опасен.
Вермикулит
Той е екологично чист минерал от групата на хидрослюдите, който се образува в земната кора. Цветът може да бъде кафяв, златист, зелен, сив и дори черен. След обработка при температура 800-1000 градуса се превръща в насипен, доста лек, люспест материал.
Вермикулит се използва в строителство поради добра топло- и звукоизолация. Има висока огнеупорност, може да устои на 10 часов огън. Вермикулитов прах се добавя в храната на животните. Подобрява качествата на почвата.
Вермикулит е силно порест минерал, между люспите на който се намира много въздух. Тази структура позволява да се постигне необходимото проветряване, не дава на субстрата да се уплътнява, пречи да се образува кора на повърхността и прави почвата пухкава.
Благодарение на съдържание на микроелементи като калций, магнезий, калий, силиций - вермикулит е ефективен биостимулатор за ръста на растенията. Стерилен е и не съдържа тежки метали, вредни вещества и организми. Той има много висок процент на абсорбация 400-500% (100 гр. вермикулит поглъща 400-500 мл вода). Леко попива излишната влага и толкова лесно я връща.
Вермикулит благодарение на порестост и наличието на свободни радикали, моментално абсорбира тор и го връща на растенията постепенно в продължение на много месеци. При наличие на вермикулит в почвата се намалява измиването на хранителните вещества и затова значително се намалява потреблението на торове. При добавяне на вермикулит растенията са по устойчиви към заболявания (защитава от гнилостни процеси, гъби и плесени).
Той е подходяща среда за съхраняване на ризоми, грудки и луковици през зимен период на покой. Не е опасен за хора.
Не е желателно да се използва за смески при фитилно напояване, защото ще задържа много влага. Хубаво е да се използва фракция 4-8 мм. Може да се прави дренаж от по-едра фракция.
Почвени смески, които могат да бъдат с различна пропорция, тук давам само няколко рецепти:
за големи растения
листовка - 1 част
чимовка - 1 част
пясък - 1 част
мъх - 1 част
чимова почва - 4 части
торф - 2 части
тор - 0,5 части
пясък - 4 части + 2 супени лъж. суперфосфат на една кофа смеска
чимова - 1 част
листовка - 2 части
торф - 1 част
пясък - 1 част + 1 литър надробени дървени въглища за една кофа смеска
торф - 1 част
чимовка - 1 част
листовка - 1 част
тор - 1 част
пясък - 1 част
листовка - 3 части
тор - 1част
торф - 1 част
пясък - 0,5 част
листовка - 4 части, хвойна - 1 част, чимовка - 2 части, тор - 2 части, дървени въглища - 1 част, бял речен пясък -1 част. На една кофа на тази смеска трябва да се добави 1/2 водна чаша пепел и 2 суп лъж. суперфосфат
Състав на почва, в която засадените растения нямат нужда от подхранаване:
2 части хвойна пръст, чимовка - 0,5 части, 2 части почва от изгнили лешникови листа, 1 част букова пръст, 1 част бял промит речен пясък, 1 част тор, 2 части натрошени дървени въглища. (По рецептата трябва да се добавят 1/2 чаша костно брашно и 2 суп. лъж. доломитово брашно, но в България не можах да намеря тези съставки)
Състав който използва Н.Н. Ширяева
2 части хвойна, 2 части торф, 2 части чимовка, 2 части мъх, 1 част пясък, 1 част вермикулит. На 10 литра смеска се добавя 5-6 грама суперфосфат и 10 грама вар.
за резници и млади растения
торф - 1 част
пясък - 1 част
вермикулит - 1 част
торф - 1 част
пясък - 1 част
мъх - 1 част
торф - 2 части
пясък - 1 част
дървени въглища 0,3 части
смеска за възрастни - 1 част
пясък - 1 част
мъх - 1 част
дървени въглища - 0,3 части
Киселинността на почвата е много важна за растението.
рН е мярка за активността на водородните катиони и е измерител на киселинността или алкалността на даден разтвор.
рН - 3 много кисела почва
рН - 4 кисела
рН - 5 умерено кисела
рН - 6 слабо кисела
рН - 7 неутрална
рН - 8 слабо алкална
рН - 9 умерено алкална
рН - 10 силно алкална
рН - 11 много силно алкална
Как може да се провери рН в домашни условия? Най лесният начин е с лакмусова хартия, която може да се купи от аптеките или където продават химични реактиви.
На 2,5 части вода, по-хубаво дестилирана, се взима 1 част земя, която ще проверявате. Разбърква се и престоява така приблизително 20 минути. След това в този настой се потапя индикаторна хартия. И в зависимост от киселинността на почвата тя ще си промени цвета. След това, сравнявайки със стандартната скала, ще разберете с каква киселинност е ваша почва.
По точен метод за определянето на рН е със специални апарати рН-метри или в специализирани лаборатории.
При твърде кисела реакция на почвата (рН под 5) растението не усвоява азот и фосфор, въпреки, че са внесени достатъчно и изпитва недостиг на тези елементи. Много пожълтяват долните листа, цветята могат да не се разтварят. Ситуацията може да се поправи, ако се пресади в нова смеска с добавяне на стрита черупка от 1 яйце на 1 литър смеска или да се полее един път с разтвор от пепел и вода /1 супена лъжица пепел на 2 литра вода/.
При много алкална почва (рН над 8), когато смеската съдържа много варовик, усвояване на азот и фосфор също намалява. Такъв субстрат трябва да бъде заменен с нов, като се добави листовка и хвойна пръст.
Варовита вода за поливане може да се подкислява 1 път на всеки 5-6 седмици с 1-1,5 супени лъжици оцет на 5 литра вода. Още един начин за намаляване на рН - отгоре почвата в саксията може да се наръси със сяра /1 чаена лъжичка на 10 см саксия/ и да се полее с топла вода.
Наблюдавайте за растенията, те в повечето случаи показват какво им липсва. Ако на сенполията са пожълтели краищата на листата, тя ви казва, че и липсват фосфати. Друг показател за кисела почва - сгъстяване на центъра на розетката. Ако новите листенца са твърди и растат плътно, рН на почвата е твърде ниска /кисела/.
Когато млади листенца се появяват бледи, слабички, понякога с кафяви крайчета, изостават в растежа - може почвата да е твърде алкална. Някои от тези симптоми могат да бъдат причинени от прекомерно осветление. За съжаление тези симптоми приличат и с признаци за наличие на акари. Затова при някои от тези признаци е хубаво да се види осветлението и рН и след това да се обработва срещу акари.
Трябва да се има предвид, че със стареенето нарасва киселинността на почвата. Това е една от причините за необходимостта от пресаждане на растенията на всеки 6 месеца.
Почва, която ще се изполва за смески или самите смески, но без перлит и вермикулит /те нямат нужда/, хубаво да се обеззаразява. Има химични препарати за обеззаразяване на почвата /предлагат се в магазини за градинарство/, но може да се обработят и термично. Хубаво е преди обработката да се пресее със едро сито /1 см дупки/.
Лятно време почвата може да се сложи в черни найлонови чували и на силно слънце за няколко дена. Може просто да се попарва с вряла вода. За по силна термична обработка има няколко начина:
1. Субстрат за стерилизация се поставя в платнена торбичка /аз слагам в горната част на отрязан чорапогащник, връзвайки от едната страна/, която се слага върху някаква решетка сложена в тенжера или кофа с вряла вода за 1-1,5 часа. Целта е с пара да се дезинфицира почвата и затова не трябва да се докосва до водата. След което се охлажда.
2. Във фурна, сипана в тава. Почвата леко се навлажнява и се нагрява до 80-100о за 30 минути. Температура не трябва да е по висока от 150 градуса, защото тогава земята губи от своите положителни качества и може да се появи устойчива неприятна миризма.
3. В микровълнова печка 1 кг. от почвата се стерилизира максимум 5 минути /за да не мирише се слага в найлонова торбичка/.
Някои съветват да се обеззаразява почвата, други го отричат. Даже обеззаразената почва трябва да отлежи поне няколко дена след термична обработка, защото заедно с лошите загиват и хубавите микроорганизми, необходими за растението. Поради тази причина, за да се възстанови по бързо, се препоръчва да се добави шепа от необеззаразена почва. Но това е абсурдно, според мене, защото ако се добави шепа почва, която е заразена - например с гъбични болести /ние не знаем какво има вътре, може и с нещо по-лошо/, тя ще се зарази пак и се обезсмисля цялата работа.
Може да се остави почвата да се възстановява сама в затворени чували или кофи за 2-3 седмици и после още малко да постои отворена да "подиша", за да се махнат изпаренията.
Аз лично стерилизирам отделни компоненти, а не цял субстрат. Торфът, който купувам, не обеззаразявам, пясъкът също. Всеки решава за себе си. Те в краен случай могат да се попарят с вряла вода.
ДРЕНАЖ
В саксията не е достатъчна само дупка за отводняване, задължително трябва да има и дренаж. Дренажният слой трябва да бъде с дебелина на 1/4 от височината на саксията. За дренаж може да се използва перлит, стиропор, ситни камъчета, едър пясък, ситен керамзит, вермикулит 8 мм.
ХИДРОПОНИКА
Преимущества:
Хидропониката има големи преимущества в сравнение с обикновения начин на отглеждане:
- Тъй като растенията винаги получават нужните им вещества в необходимите количества, те израстват здрави и силни, и по-бързо от тези, в почва. При това добивите и цъфтежът на декоративните растения се увеличава няколко пъти;
- Корените на растенията никога не страдат от пресъхване или от недостатък от кислород при преовлажняване, което неизбежно се случва при почвено отглеждане;
- Тъй като разходът на вода е по-лесно да се контролира, няма необходимост растението да се полива всеки ден. В зависимост от избрания съд и система на отглеждане трябва да се добавя вода доста по-рядко - от един път на три дни до един път на месец;
- Не възниква проблем от недстатъчно торене или пък предозиране;
- Изчезват много проблеми, предизвикани от почвените вредители и болести, което ни избавя от използването на отровни химикали;
- Силно се облекчава процеса на пресаждане на многогодишните растения - не трябва да се освобождават корените от старата почва и неизбежно да ги травмират. Трябва само да преместите растението в по-голям съд и да досипете субстрат;
- Няма нужда да си купувате нова почва за пресаждане, което силно поевтинява процесът на отглеждане на стайните растения.
